В тази статия искам да се спра на това как киното промени възприятията ни от 80-те, през 2000 и сега. Като човек станал свидетел на значителни промени в начините на възприемане на реалността през този период ще обърна внимание на някои от тях. Ще кажете какво толкова може да се е променило? Живота си тече както винаги и няма нищо ново под слънцето. Нещата, които сме правили тогава ги правим и сега и ги възприемаме по един и същ начин. От една страна това е така, но от друга не съвсем. Но да не изпадам в многословност. Идеята ми е да подчертая само някои изменения, които са настъпили с нашите визуални, слухови, и естетични възприятия. В този ред на мисли, ще взема като пример нещо, влияещо директно върху рецепторите ни, а именно киното. Предполагам ще Ви бъде интересно да установите как се е случило това. Bloginsite ще сподели с Вас.
Как киното промени възприятията ни през 80-те
За мен 80-те години на миналия век са златна ера в историята на киното. Това десетилетие предложи много заглавия, които заслужават внимание и днес. Тази епоха ни представи първите впечатляващи крачки в специалните ефекти и историите с продължение, които всички очаквахме с интерес. Предполагам, бихте се съгласили, че поколението ни израсна с продукции като „Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“ и „Терминатор“. Въпросните саги ни пренасяха в едни приказни и фантастични светове, в които страстно жадувахме да се потопим.
Седмичните прожекции
Тогава кината разполагаха само с по една зала, в която се прожектираше един и същи филм в продължение на седмица. Въпреки това, понякога беше истински късмет да намериш билет за някои от най-касовите прожекции. Имало е случаи кината да пускат допълнителни билети или така наречените „правостоящи“ места. С други думи, купуваш такъв билет и просто сядаш на стълбите в кино салона. Ако времето е дъждовно или вали сняг е добре да разполагаш с нещо, което да подложиш на стъпалата за да се предпазиш от мокрото. Още помня мига, когато лампите изгасват, настъпва пълна тишина, в очакване на магията да започне. Чува се статичното пукане на тонколоните, кратко изщракване и лентата се завърта. Прекарваш около час и половина в уютната тъмнина на салона потънал в приключенията на героите от екрана.
Революцията в киното през 2000-те
Само за 20 години нещата се промениха драстично. Новите технологии навлязоха с голяма скорост в седмото изкуство. Ако до тук ставаше въпрос за плосък екран и Dolby Surround качество на звука, то по това време всичко се промени. Станахме свидетели на ерата на дигиталното кино. Качеството на картината и звука направиха голяма стъпка напред. Старите кино ленти бяха заменени с дигитални прожекционни апарати. Бързата еволюция на цифровото филмово производство, която започна през 2000-те години, настъпи успоредно с възхода на различни интернет технологии. С цифровизацията стана възможно един и същи филм да се излъчва в много зали едновременно. Кината само с един салон почти изчезнаха. На тяхно място дойдоха кинокомплексите с по 10 зали, които излъчваха най-различни филми по различно време. Седалките в салоните станаха по-удобни. Разрешиха внасянето пуканки и Кока-Кола в залите, което за някои хора се превърна в пир за душата и тялото.
Виртуалната реалност и как киното промени възприятията ни
В днешно време компютрите изцяло замениха класическия метод за заснемане на филми. Този нереален свят, създаван чрез компютърни системи и аудио-видео апаратура изглежда толкова истински. Зрителите имат усещането, че са вътре във филма. Целта на новите технологии е да влияят успешно върху някои от основните човешки възприятия като зрение, слух, движение, пространство. Иначе казано, реалното и нереалното се преплитат с цел постигане на максимален ефект. Тези филми се гледат със специалните очила. Виртуалната реалност е тук. Неприятният ефект от използването на системата за виртуална реалност е завиването на свят, а понякога – и прилошаването. Причина за това е, че тялото „казва“ на мозъка, че не се движи, но във виртуалната реалност очите виждат, че то е в движение. Това довежда до реакция, наподобяваща морска болест. Но, ако използването на технологията е умерено и се дава време на организма да се адаптира, страничните реакции се редуцират или напълно избягват.