Искам да споделя със вас един малко известен факт, а именно какво знаем за Жорж Папазов и сюрреализма. Художникът е широко известен във Франция. За съжаление малко българи знаят нещо за него, освен името му. Художникът се смята за един от основателите на сюрреализма в Европа. Едва ли някой би предположил, че един син на ямболски търговец ще изпревари своето време и ще даде пластичен израз на човешкото подсъзнание. Жорж Папазов е един от първите, които проправят с изкуството си път на инстинкти, видения, сънища и асоциации, като оживяват в запомнящи се багри и образи.
Кратка биография:
- Роден е 02.02. 1894 година в Ямбол.
- През 1918 г. завършва парково инженерство и архитектура в Прага и заминава за Мюнхен, където посещава студиото на Ханс Хофман.
- От 1924 г. до края на живота си Жорж Папазов живее и работи във Франция.
- През 1925 г. той представя картините си в Salon des Independants в Париж. Участва в изложби на сюрреалисти с Хуан Миро, Макс Ернст, Пабло Пикасо и други.
- Има самостоятелни изложби във Франция, Югославия, Италия, Швеция, САЩ, Чехословакия.
- От 1934 до 1936 г. Жорж Папазов се връща за кратко в България. Неговото намерение е да представи съвременното изкуство на българската публика. През 1936 г., като вече утвърдено име, има самостоятелна изложба в София. Творбите му предизвикват крайни реакции: необуздани отрицания, присмех, драстични квалификации и, от друга страна, – не по-малко страстни защити.
- През 1960 г. той се премества да живее във Ванс, Франция. Там той е посещаван от многобройни приятели, между които Айзенщайн, Пикасо, Шагал, Еренбург, Дерен, Ламинк.
- Жорж Папазов умира във Ванс, Франция на 23.04.1972 г. на 78 годишна възраст. От 1952 г. художествената галерия в родния му град Ямбол носи неговото име.
Творбите на Жорж Папазов и сюрреализма:
- Творбите на Жорж Папазов не са болезнени халюцинации или умопомрачителни конструкции. Той има доста индивидуален стил на изразяване. Художникът обяснява на своите приятели, че черпи мотиви от майчините си селски престилки и от българските икони.
- Една от забележителните творби на Жорж Папазов „Лица и пеперуди“, рисувана през 1928 – 1929 г., се намира в големите световни каталози на родоначалниците на сюрреализма. Именно с тази картина е открита една от най-големите изложби на Папазов в Petit Palais – Musée des Beaux-Arts de la Ville de Paris, няколко години след смъртта му.
- Неслучайно постоянна тема в картините на Жорж Папазов са цирковите кучета. Съдейки по думите на самия художник, той се възприема като човек за забавление на другите. Той е имал труден живот. Особено болезнена тема в семейството му в Париж остава България. По политически причини страната ни отблъсква не само художника като личност, но и неговите картини. Правителството ни отказа дарението му, което съдържа не само негови творби, но и картини на световноизвестни художници.
- Най-скъпата картина на Георги Папазов е „Поклон пред мечтата на Русо „Спящата циганка”, 1957 г. Тя е продадена през 2014 на цена от 63 900 евро. Търгът е в Artcurial в Париж, Франция.
Изключително интересен факт е, че Жорж Папазов е един от най-фалшифицираните български художници.
Другите за Жорж Папазов:
Известният критик Жан Креспер каза за него: „Той беше сюрреалист преди сюрреализма на Бретон, Макс Ернст, Хуан Миро, Андре Мейсън, Пикасо …“.
Оценката на Оскар Кокошка: „Жорж Папазов е голям български и европейски художник – самобитен клон от съвременното модерно изкуство”.
По повод на буйния нрав на твореца, Марсел Еме през 1961 г. говори за художника с една шеговита забележка: „Папазов е истински син на тази чудновата и привлекателна България, където хората живеят обикновено 140 години и където не е рядкост, да се види четиригодишно дете да убива вол с юмрук“.
Ето как Никола Танев описва в своите спомени впечатлението си от първите им срещи в Берлин през 1922-1923 г.: „Жорж Папазов беше симпатична балканска мечка. Той вървеше бавно, с лениво движение на раменете, говореше бавно – всяка негова дума излизаше от устата му гальовно мека, бавно увличаща… Той беше спокоен, не увличаше с никакъв темперамент, а с нещо замайващо спокойно и удобно. Никога не спореше. Не прекъсваше никога говорещия, а само дебнеше момент той да заговори… Имаше особен приятен вид, истински ориенталски набаб. Цяло богатство беше за него това умение да влиза в контакт с хората и да извлича полза за себе си. Всичко това ставаше някак добродушно, непринудено и все уж някак си случайно“.
Заключителни думи относно Жорж Папазов и сюрреализма
Изкуството на Папазов вече не подлежи на абсолютно никакво оспорване. Обаче възниква въпроса: кому принадлежи то – на Франция ли, в чиято духовна атмосфера е създадено, или на България, където художникът е роден и отрасъл? Защо той е мислел с болка до последния си дъх за страната, с която са го свързвали неразривни нишки, както доказват фактите? Има ли право коя да е страна, да се откаже с лека ръка от творчеството на един свой син, само защото по силата на непреодолими обстоятелства, той го е създал далеч от нея? Очаквам Вашите коментари и мнения на електронната поща на Bloginsite.